За нас За нас

22. СОУ „Георги С. Раковски“ е приемник на една образователна традиция, вградена в нашата културна история като Втора софийска мъжка гимназия, където академичният елит на България е задал стратегия за европейско качество на обучението и мотивация на учители и ученици за социална престижност.

Когато на 12 септември 1903 г. с тържествен водосвет и подписване на нарочен акт се открива Втора мъжка гимназия във внушително здание на ъгъла между улиците „Витоша“ и „Аспарух“ (собственост на Тома Малков), това се превръща в събитие на столицата. Да чуят речта на министъра на просвещението Иван Шишманов са дошли много официални гости, но се стичат и множество любопитни граждани. Втора мъжка гимназия била новост във всяко отношение. Родена от необходимостта да се организира обучението на нарастващия брой софийски ученици, още от самото си начало тя олицетворява зрелостта на възгледа за престижност и качество на образованието. В културната история на България проф. д-р Иван Шишманов полага основите на много народополезни инициативи и безспорно широтата и далновидността на неговия размах определят мащаба и на това начинание.

За пръв директор е определен ползващият се с отлична репутация в педагогическите среди Владимир Дякович, проявил се по-късно активно и на обществената сцена като депутат. По негова препоръка са назначени първите учители основатели на гимназията – 35 души, измежду които: Г. Марковски, д-р Д. Рашев, Ил. Янулов, д-р Цв. Радославов, П. Винаров, А. Протич, Н. Атанасов, Ст. Л. Костов, В. Мирчев и др. В последвалите години като учители в гимназията ще работят Михаил Арнаудов и Боян Пенев, Никола Балабанов, Константин Гълъбов, Стилиян Чилингиров, Емануил Попдимитров, Атанас Илиев, Марин Големинов, Михаил Войнов и Александър Милев. Впечатляващ преподавателски състав, все европейски формирани личности! Получили своето висше образование в унивеситетите на Хайделберг, Лайпциг, Грац, Рим, Мюнхен, Прага, Женева, много от тях и хабилитирани там, тези „строители на съвременна България“ с академична преданост към точността, постоянство и систематичността виждат учителската професия „културна задача в служба на родината“.

Любопитно е да се отбележи, че гимназията е предшественик на важни научни и културни институции (Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е открит в съвременния му вид през 1904 г, Народният театър – 1907 г, Българската академия на науките – 1911 г.), така че училището се явява своебразна интелектуална база, от където поема академичният дух.

Втора мъжка гимназия, която от 12 февруари 1929 г. се именува „Цар Борис III“, се превръща в едно от елитните учебни заведения на столицата, както с гордост го посочват в спомените си неговите възпитаници. Били създадени кабинети по физика, естествена история, химия и музика, които станали образец за други училища. Богато обзаведената библиотеката с книги за учители и книги за ученици, здравната служба и други нововъведения са допринесли за високите педагогически резултати на гимназията. Към това трябва да се прибави и дисциплината – ред, чистота и добри отношения; тази здрава основа на ренесансовия идеал за възпитанието на момчетата в добро.

През 1937 г. се провежда Национален конкурс за изработване на проект за нова училищна сграда. Той е спечелен от архитектите Георги и Христо Стоянови, които получават първа награда и възможността да реализират своя проект. На 21 април 1938 г, започва изливането на бетон в основите на новата сграда. На 3 юни, по повод полагането на основния камък на новата сграда, Н. В. Цар Борис III приема на аудиенция в двореца директора на гимназията Петър Иванов. На следния ден актът за полагането е подписан от министър-председателя Георги Кьосеиванов, министъра на народното просвещение проф. Г. Манев, министъра на войната ген. Теодоси Даскалов, министъра на благоустройството инж. Пенев и председателя на Народното събрание Стойчо Мушанов. Подписите си полагат и Н. В. Преосвещенство Софийският митрополит Стефан, Ст. Коледаров от родителския коминет, всички учители, както архитектът и предприемачът. Най-сетне настъпва тържественият момент – на 5 юни 1938 г. точно в 11 ч. преди обед основният камък на новата сграда е положен церемониално.

Сградата на нашата гимназия е най-доброто постижение на училищната архитектура и строителство от тридесетте години на миналия век. Като стилистика тя е типичен представител и добър пример на архитектурния модернизъм в България между двете световни войни. Днес сградата е ценен архитектурен паметник. Включена е в програмата „Красива София“.

Началото

Това е първата страница от летописната книга на нашето училище. Това е страница реликва. Това е Началото, подпечатано с подписите на министъра на народното порсвещение проф. Ив. Д. Шишманов, Софийския митрополит Партений, директора Владимир Дякович и първите учители.

Такава страница се съзерцава, защото носи мъдрост и познание, предполага историческо мислене в категориите „минало“ и „настояще“. Волята за стил е заявена при учредяването на Втора софийска мъжка гиманзия, чийто приемник е 22. СОУ. Експресивната сила на чистите пластични линии задава духовна атмосфера и припомня многовековните традиции на писането.

Този метафоричен език на художествената форма с модерните за времето декоративизъм и орнаменталност препредава посланието, че в началото е словото, че духовното е по-важно от материалното.

Същата художествена тенденция на националния декоративен стил е пластическият език и на Акта за полагане на основния камък на новата сграда на училището. Днес административните документи „обслужват“ обществото, по друг начин осъществяват своята знаковост, по друг начин са „постмодерни“.

Но тези, които посочваме, са стожерна ценност в повече от вековен път през годините.

Директори през годините

1903-1907 Владимир Дякович
1907-1907 Тодор Шишков
1907-1908 Димитър Берберов
1908-1910 Христо Атанасов
1910-1911 Георги Марковски
1911-1926 Сотир Велчев
1926-1934 Жечо Чанков
1936-1937 Петър Иванов
1938-1943 Стефан Карамихов
1944-1946 Иван Иванов
1946-1947 Драган Лозенски
1947-1949 Димитър Ангелов
1949-1952 Асен Янчев
1952-1973 Йосиф Нунев
1973-1989 Лидия Андонова
1989-1998 Денка Нинова
1998- Емилия Михайлова