За нас За нас

На 21 септември 1903 година големият български интелектуалец, професор в Софийския университет и министър на Народнито просвещение Иван Шишманов в присъствието на видната столична общественост, на учители и ученици подписва нарочния акт за откриването на Втора софийска мъжка гимназия. Софийският митрополит Партений освещава новото училище, а директорът Владимир Дякович отваря страниците на нова летописна книга в историята на българското образование. Началото е впечатляващо и амбициозно. Още в първите десетилетия на своето създаване училището се утвърждава в културния живот на столицата като „знаменитата гимназия“, „малкия университет“, „българската Магнаура“. Този смисъл и дух приемникът 22. СОУ „Георги С. Раковски“ изпълва със събитията на един достойно извървян път в превратностите на времето.

Училище, в което се отразява предприемчивият дух на 20. век – векът на интелектуалния скок в техниката и технологиите, векът на голямата промяна в социалните отношения, векът на глобализирането и отварянето за света. В изминалите години са съдбите на много випуски и поколения, отстоявали традициите на всеотдайната заслуга и безспорния авторитет, утвърдили почетното му място в историята на българското образование. Нашето 22-ро, както всички го наричаме с обич и признателност, винаги е осигурявало солидна комплексна подготовка на своите възпитаници, предопределила пътя на изтъкнати и бележити учители и учени, поети и журналисти, юристи и политици, архитекти и инженери, актьори и музиканти – дейци на българската науката и култура, дали своя принос за просперитета на нацията, с чиито имена светът е свързвал и свързва името на България.

Днес, в началото на новия 21. век, учителите и учениците на 22. СОУ носят предизвикателствата на времето като вярност към предшествениците, за да ги продължат в най-доброто от себе си, за да бъдат част от бъдещата слава. Традиционализмът – това е паметта за наследството от богатото минало, което трябва да се съхранява; това е преданието за неизчерпаемата духовност, която изисква пълна отдаденост; това е „запазената марка“, която трябва да се отстоява.